Хроничен ставен ревматизъм

Ревматизмът е широко разпространено заболяване, но не всеки знае, че ревматизмът не е едно самостоятелно заболяване, той има много лица. Смята се, че това е сборен термин за голямо разнообразие от патологии на опорно-двигателния апарат, т.е. мускули, сухожилия, стави, кости или съединителна тъкан. Към днешна дата терминът „ревматизъм“ обединява повече от 100 различни заболявания, които се проявяват с болка и могат да засегнат различни части на тялото.

Ревматизъм – концепцията и факторите, които провокират развитието и се дели на два вида. А, именно това са остър и хроничен ставен ревматизъм. При острият ставен ревматизъм се характеризира със стартираща силна болка в ставите, която не се влияе от обикновени медикаменти и обезболяващи кремове, като на моменти е нетърпимо поносима. В 95% от случаите при остър ставен ревматизъм се налага постъпването в клиника.

При втория вид, когато се касае за хроничен ставен ревматизъм, трябва да се знае че той се явява в следствие на прекаран остър ставен ревматизъм и болката се явява като рецидив, ставите се видоизменят и болките са на приливи и отливи.

Както ние всички знаем, че Ревматизмът не е болест на старостта, както мнозина погрешно смятат. Това мъчително и  болезнено заболяване е възможно да се появи на всяка една възраст. Много ревматологични заболявания са хронични. Доказано е, че при увреждане на вътрешните органи съществува ясен риск от много сериозни усложнения.

Какво представляват ревматичните заболявания?

Хроничният Ревматизмът обхваща голям брой отделни заболявания. В зависимост от причината те могат условно да се разделят на пет отделни групи:

Възпалителни ревматични заболявания.

Те включват заболявания, които се основават на редица възпалителни процеси. По правило в този случай защитната система е насочена срещу собствените клетки на тялото. Затова лекарите говорят за автоимунни заболявания. Една от най-честите форми на тази група е ревматоидният артрит. Честите форми включват заболявания на съединителната тъкан (колагеноза) и кръвоносните съдове (васкулит)

Дегенеративни ревматични заболявания.

Най-известното дегенеративно заболяване е остеоартритът, който се среща по-често с възрастта. Болестта може да засегне всяка става. Особено засегнати са коленните и тазобедрените стави. Поддържащи мерки като загуба на тегло, изграждане на мускули и лекарства за болка обикновено помагат първоначално, но то е само временно. В крайна сметка често помага само смяната на ставите, процедура която е оперативна и скъпа. И след което следват месеци на раздвижване и рехабилитация.

Някои експерти включват и тендинит в тази група. По правило тендовагинитът се причинява от прекомерна работа на ставите и мускулите, например по време на интензивни упражнения на някакъв инструмент или пренапрежение по време на спорт. Но може да възникне и директно в резултат на възпалителни процеси, като например при ревматоиден артрит.

Метаболитни нарушения с оплаквания от ревматизъм.

Ревматизмът също включва метаболитни нарушения, които причиняват болки в ставите.

При подагра, например, се повишава концентрацията на пикочна киселина в кръвта. Пикочната киселина може да се отложи в ставите под формата на кристали („утайки“) и да причини силна болка, парене и подпухване. Особено често се засяга метатарзофалангеалната става на големия пръст. Правилната диета и някои лекарствени средства допринасят за сваляне на високите нива на пикочна киселина.

Хемохроматозата е наследствено заболяване. Твърде много желязо се отлага в някои органи поради генетичен дефект. Последствията са цироза на черния дроб, диабет, бронзов цвят на кожата и силни болки в ставите.

Освен това някои експерти класифицират хормоналния дисбаланс като ревматизъм, например, когато засегнатите имат свързани симптоми като болки в ставите, костите или мускулите. Ревматичните симптоми се появяват, например, когато паращитовидната жлеза (хиперпаратиреоидизъм) или щитовидната жлеза (хипертиреоидизъм) са свръхактивни. Изследванията показват също, че има тясна връзка между диабета и ревматизма.

Ревматични заболявания на меките тъкани.

Хроничния ставен ревматизмът много често засягат и „меките“ тъкани на тялото. Те включват на първо място мускулите и сухожилията. Но връзките, бурсата или мастната тъкан също могат да бъдат засегнати. Фибромиалгията е един от синдромите на хронична болка. Болката произхожда от мускулите и костите и е свързана с други симптоми като честа   умора на тялото, цялостен дисбаланс и нарушения на съня.

Хронично заболяване на костите.

Хроничните костни заболявания се наричат ​​още ревматизъм. Основните оплаквания са болки в скелета. Понякога костите са деформирани или счупени, крехки и болезнени.

Първичната остеопороза е особено често срещана сред по-възрастните жени. Поради променения хормонален баланс костната маса изтънява и съществува риск от фрактури на костите. Остеопорозата може да бъде резултат и от лекарства, особено кортизон (вторична остеопороза).

Болестта остеомалация, от своя страна, възниква поради факта, че пропорциите на калций и фосфат се променят в костите. При децата заболяването се нарича рахит. Това толкова злощастно заболяване се дължи на недостиг на витамин D. При децата той причинява, наред с други неща, костни или ставни деформации, което води до уродливост на ставите и невъзможност от двигателна сила.

Терапия при ревматични заболявания на ставите:

Колкото по-рано се открие заболяването в зародиш, толкова шансовете са по-големи за успешно лечение на остър или хроничен ставен ревматизъм . Бързата и точна диагноза е от решаващо значение за положителната прогноза и лечението трябва да започне веднага, без никакво отлагане.

Успешното лечение на ставен ревматизъм включва редица изследвания, необходими за поставяне на точната диагноза, идентифициране на множество фактори на обостряне на заболяването, определяне на скоростта на прогресиране на болестта и се състои от задължителни и допълнителни тестове.

Клиничната пътека включва провеждане на изследвания, задължителни за да се потвърди диагнозата и да се предпише адекватна фармакотерапия. Допълнителен обем се извършва по показания и включва изследвания за изясняване на естеството на увреждането на органи и тъкани при установяване на промени при задължителни прегледи за точна диагностика на ставното заболяване в ранен рентгенологичен стадий и за изключване на други заболявания, подобни по симптоматика, в диагностично трудни случаи.

Методите за успешно лечение на хроничен ставен ревматизъм до голяма степен зависят от причините и възможния ход. Проблемите със ставите, дължащи се на износване, свързано с възрастта (остеоартрит), изискват различен подход от ставното възпаление при ревматоиден артрит.

Комплексната терапия на ревматизъм включва няколко компонента:

  • Медицинска терапия.
  • Физиотерапия.
  • Ерготерапия.

Ако е необходимо, се добавя и симптоматична терапия.

Други компоненти като хранене и рехабилитация трябва да допълват концепцията за лечение. Изпълняването на чести и ежедневни упражнения в домашни условия, също действа положително върху болния пациент.

Ако лечението започне навреме, ако пациентът отговорно и съвестно се отнася към препоръките на лекаря, той може да запази своята работоспособност, самостоятелна мобилност и следователно качеството на живот до дълбока старост.