Фарингитът e възпалително заболяване на фаринкса, придружено от подуване на тъканите и болка в гърлото при преглъщане. Това заболяване бива 2 вида: остро или хронично. Лечението на фарингит зависи от причината и включва системна и локална терапия.
Причини:
Сред факторите, които могат да причинят заболяването, се разграничават инфекциозни и неинфекциозни.
Симптомите на фарингит в 75% от всички случаи са причинени от вирусна инфекция. Честите причинители на патологията са аденовирус, риновирус, коронавирус, ентеровирус, грипен вирус, параинфлуенца. Патологията обикновено се проявява през студения сезон, когато честотата на ТОРС се увеличава.
При 25% от пациентите причинители на заболяването стават бактерии – Haemophilus influenzae, Moraxella, причинител на дифтерия, стрептококи, гонококи, микоплазми, хламидии.
Много рядко причини за това заболяване са алергична реакция, травма, чужди тела на фаринкса, излагане на дразнещи изпарения и радиация.
Възпалението на фаринкса е възможно да се провокира от тютюнопушене, хипотермия, злоупотреба с алкохол.
Синузит, тонзилит, зъбен кариес, изкривена преграда, аденоиди и други производни на назофаринкса допринасят за преминаването на фарингит в хронична форма.
Причината за хронично заболяване може да бъде ендокринни заболявания, патология на стомаха, червата, туберкулоза, HIV инфекция.
Причината за заболяването до голяма степен играе важна роля за симптомите и лечението на фарингита.
Симптоми:
Възпалителна реакция към патогена, навлизащ в лигавицата на фаринкса, причинява следните симптоми на фарингит:
– неприятни и дразнещи усещания в гърлото: изпотяване, болезненост, болка, сухота и парене;
– дрезгав глас, усещане за запушени уши;
– повишена болка при преглъщане, ирадиация към ушите, усет за чужд предмет или кома в гърлото.
Треската за изолиран фарингит е нехарактерна. Въпреки това, в тежки случаи, със стрептококов характер на това заболяване , както и с увреждане на други УНГ органи, е възможно увеличаване на телесната температура и лимфните възли.
Ако заболяването е прихванато от вируси, то би проявило и други симптоми на ТОРС – хрема, запушен нос, зачервяване на очите, спазтична или суха кашлица, дрезгав глас.
При бактериалната природа на заболяването симптомите на фарингит могат да включват лека кашлица с отделяне на слюнки, а в напреднали случаи – гнойни храчки.
Хроничното протичане се характеризира с постоянно затруднено преглъщане, сухота в гърлото, лош дъх.
Симптоми, изискващи спешна медицинска помощ:
– невъзможност за преглъщане на вода и течна храна;
– затруднено, шумно дишане през устата, задушаване, обилно слюноотделяне;
– тежка треска, която не се поддава на лечение с антипиретици, особено при малки деца с конвулсии или нарушено съзнание.
Видове:
Острият фарингит обикновено е катарален, т.е. повърхностен. По-рядко се срещат гнойни форми и секрети.
Разновидности на хроничен фарингит:
– катаралнен, придружен от продължително повърхностно възпаление и нарушения на кръвообращението, което води до венозен застой и постоянно подуване на тъканите;
– хипертрофичен, при който има удебеляване на всички слоеве на фарингеалната стена, както и хипертрофия на лимфоидните фоликули;
– атрофичен с намаляване на броя на лигавичните жлези, изтъняване, сухота и повишено увреждане на стените на фаринкса.
Лечение на фарингит.
Ако при остър процес се предписват антимикробни и противовъзпалителни лекарства, тогава при хроничен процес по-голямо значение имат локалната терапия и физиотерапевтичните методи, насочени към регенериране на нормалните тъкани на фаринкса.
Диагностика:
При фарингоскопия лекарят определя всички обективни симптоми на болестта:
– хиперемия, подуване и увеличаване на лигавицата на фаринкса;
– наличието на мукопурулентна плака;
– участие в патологичния процес на палатинните тонзили, дъги, отвори на слуховите тръби;
– яркочервени туберкули по страничните и задните повърхности на фаринкса – увеличени лимфоидни фоликули;
– при атрофичен фарингит се вижда тънка, лъскава лигавица с участъци от ексфолиращ епител, корички и вискозна слуз.
Единственият начин за надеждно разграничаване на вирусния от бактериалния фарингит е откриването на стрептококи или други микроорганизми в материала, получен от задната фарингеална стена. Това се установява с микробиологично изследване, включително чрез PCR метод или бърз тест. Лечението на фарингит при деца и възрастни, често неразумно започва с антибиотици, докато тези медикаменти е наложително да се използват само за бактериална форма на заболяването.
Лечение:
Предписва се терапия, насочена към премахване на основната причината за заболяването, потискане на механизмите на неговото развитие и премахване на симптомите.
Лекарства:
Ако се докаже бактериалната (стрептококова) природа на Фарингит, лечението задължително включва антибиотици:
Продължителността на лечението на фарингит с антибиотици е 10 дни, с изключение на азитромицин, който се приема перорално в границите на 5 дни. Ако температурата продължава след 2-3 дни от приема на антибиотика, той се заменя с друго лекарство.
Ако възпалението е причинено от кандидоза, се предписват противогъбични лекарства, а при алергична реакция се предписват антихистамини.
Средства за локално действие:
При вирусен фарингит, както и като допълнение към лечението на бактериален, се предписват локални препарати:
– Антисептиците предотвратяват размножаването на патогени, почистват назофарингеалната лигавица. Те включват Фарингосепт (таблети за смучене), Антиангин-Формула (таблети за смучене), Септолете нео (таблети за смучене), разтвори Vokadin и Miramistin, аерозоли Hexaspray и Geksoral, таблетки Pharyngosept.
– Антибиотици за локална терапия: Gramicidin C, Grammidin.
– Противовъзпалителни и болкоуспокояващи – Стрепсилс Интензив, Тантум Верде.
– Билкови препарати: разтвори Ромазулан (с лайка), Ротокан (с лайка, невен и бял равнец), Евкалимин (с евкалипт).
– Стимуланти на локален имунитет – Imudon.
Препарати, съдържащи хлорхексидин, са нежелателни за употреба при деца, растителни компоненти – при лица с алергична предразположеност.
Лечение в домашни условия
Често лечението на фарингит не изисква продължителна употреба на никакви лекарства. В леки случаи е достатъчно да използвате домашни средства:
– диета, включваща топли пасирани ястия и много течности;
– парни вани за крака с горчица на прах;
– пиене на топло мляко с мед;
– гаргара с ниско концентриран разтвор на сода, настойки от лайка, евкалипт, бял равнец, невен;
– парни инхалации с алкална минерална вода или физиологичен разтвор;
– да се откажат или намалят до минимум цигарите.
При атрофичен фарингит е полезно да смажете гърлото с прасковено масло, глицерин, разтвор на Лугол.
Физиотерапия:
При фарингит лечението се допълва от физиотерапевтични методи. Те се предписват през възстановителния процес и след остра форма на Фарингит или пък в ремисия при хронично протичане. Предписват се електрофореза с калиев йодид, UHF терапия, ултразвукови процедури, прилагане на парафин или озокерит върху субмандибуларната област.
Ефективни процедури при хроничен хипертрофичен гранулозен фарингит са лазерната терапия и радиовълновата дезинтеграция. С помощта на тези методи се унищожава гранулозната тъкан, която се образува на гърба на фаринкса.
Ако имате хроничен фарингит e полезно лечение в балнеоложки и морски курорти.
Хирургична намеса:
Операциите се извършват за отстраняване на причините за фарингит, както и при съпътстващи УНГ заболявания, които влошават хода му. Като те се извършват от специалист и едва тогава когато други методи не оказват положителен ефект.
Възможни усложнения и прогноза:
Фарингитът се влияе добре от различните методи на лечение, така че рядко се придружава от усложнения. Прогнозата на вирусния фарингит е благоприятна – заболяването завършва с възстановяване.
При стрептококов характер на заболяването, неговият курс може да бъде повлиян негативно от ендокардит или гломерулонефрит. С разпространението на инфекцията в съседните тъкани е възможно образуването на фарингеален абсцес.
В случай, че възпалението на фаринкса е проява на заболяване от типа: (HIV инфекция, кандидоза, рефлуксен езофагит и други), то ще продължи, въпреки лечението, докато не се елиминира причината.
Предотвратяване:
Добрата лична хигиена помага за предотвратяване на повечето случаи на фарингит. За да избегнете това заболяване, трябва:
– използвайте само индивидуални съдове, бутилка питейна вода;
– избягвайте контакт c пациенти c остри респираторни инфекции;
– мийте ръцете си често, особено преди хранене и след кашляне или кихане.
– дезинфекцирайте ръцете със спиртосъдържащи кърпички, ако няма условия за измиване с вода и сапун;
– Избягвайте пушенето и вдишването на тютюнев дим.